ПРИГА̀ЖДА МИ СЕ несв.; прига̀ди ми се, мин. св. прига̀ди ми се, св., непрех. Разг. Започва да ми се гади, да ми се повръща; догажда ми се. „Как може така да изчезнеш, ново гадже ли хвана, палавник с палавник?“ От това „палавник“ на Евгени му се пригади. В. Пламенов, ПА, 57.